Tag: ΤΡ

остро ударение В старогръцката система на музикално ударение О. У. (τόνος ὀξύς) представлява повишаване на тона в последната мора на гласната. Според свидетелствата на античните граматици това повишаване на тона достига музикалния интервал квинта. О. У. може да стои върху всяка гласна или дифтонг. При кратките гласни, чийто квантитет е от една мора, О. У.…

(ή, ό) проклитичен

синизеза (от стгр. συνίζησις ‘поставяне заедно’) Нерегулярно сливане в дифтонг на две хетеросилабични гласни и произнасянето им като една сричка. Тази фонетична промяна в старогръцки и латински се извършва по метрически причини, без да се отразява графически. фр. произнасяне на lion ‘лъв’ като една сричка /ljõ/, louer ‘хваля’ /lwe/; гр. καρδιά /kar. ði.ˈa/ -> /kaɾ.ˈðja/…

(το) умалително-гальовно съществително, деминутив, хипокористично име

(η) флексия, завършек, окончание