Tag: NΦ

(το) вокален компонент

(ο) ударение, акцент

(ο) морфологично образуване

(η) морфология

алофон англ. allophone; фр. allophone Термин, въведен във фонологията от американската езиковедска школа и кореспондиращ на термина „вариант”, използван от пражката школа, за да се означат различните реализации на една фонема. Впоследствие А. се използва предимно като синоним на „позиционен” или „комбинаторен вариант”, като в такъв случай означава реализацията на една фонема, обусловена от връзката…