Елизия
(от лат. ēlīdo ‘избутвам, изхвърлям’)
Фонетична промяна, изпадане на звук или цяла сричка в думата или в свързана реч. Видове елизия в зависимост от мястото на звука (звуковете), които изпадат: афереза (вж.) в началото на думата, синкопа (вж.) в средисловието, апокопа (вж.) в края на думата.
весник вместо вестник
ляп вместо хляб
шес вместо шест
като историческа фонетична промяна: стб. срьдьце > бълг. сърце; лат. tabula > исп. tabla, фр. table ‘маса’
рус. чтоб вместо чтобы ‘за да’
Задължителна елизия във френския език за гласна, когато тя е накрая на дума без собствено ударение и пред гласна: le arbre > l’arbre ‘дървото’; la amie > l’amie ‘приятелката’, si il vous plaît > s’il vous plaît ‘моля’.