реципрочност, взаимност
Виж и αλληλοπάθεια
Реципрочността е семантична залогова характеристика, изразявана чрез морфологичната категория залог, както и чрез допълнителни маркери извън глаголната форма. Реципрочността се дели на два вида: базисна реципрочност и естествена реципрочност.
Базисната реципрочност е производен семантичен залог, изразяващ сложна транзитивна релация. В логическата ѝ структура стоят двама участници, извършващи насочено действие един спрямо друг, като насоченото действие, извършвано от първия участник спрямо втория, е идентично на насоченото действие, извършвано от втория участник спрямо първия. Насоченото действие изхожда от първия участник-инициатор и попада върху втория участник-цел. Този участник-цел е кореферентен с участник-инициатор, от който същото насочено действие се насочва към първия участник, в случая цел, който е кореферентен с първия участник-инициатор.Така всеки от ангажираните в ситуацията участници е както инициатор на насоченото действие, така и негова крайна цел.
Естествената реципрочност е свързана със ситуация, която задължително изисква повече от един участници. Поради вътрешно присъщата реципрочна семантика на събитието и особените му свойства естествените реципрочни събития се изразяват от интранзитивни глаголни форми (активни или медиално-пасивни). При естествената реципрочност е налице една-единствена релация, свързваща двамата участници, за разлика от базисната семантика, където релациите са две, а участниците в тях просто са кореферентни, т.е. поемат две различни роли в две различни, но еднакви по тип насочени действия. Тази единична релация свързва двамата (или повече участници), които обаче не са обособени веднъж като участник-източник и веднъж като участник-цел, а двете роли съвпадат във всеки един от тях, като насоченото действие се движи в двете посоки едновременно. Всеки участник се намира както в началото, така и в края на релацията.