апокопа
англ. apocope, truncation
(от стгр. ἀποκοπή ‘отрязване, отсичане’) Фонетична промяна, вид елизия (вж.), изпускане на един или повече звукове в края на думата:
• Историческа фонетична промяна: нар. лат. panem ‘хляб’ > исп. pan
• В разговорната реч:
англ. photograph -> photo
фр. sympathique -> sympa
• в някои езици задължително изпада крайната гласна, когато следващата дума започва с гласна: фр. c’est ‘това е’ от ce est;
• В българския език краесловните съгласни [т, д] се изпускат след сибиланти (съскави и шушкави съгласни): шест -> [шес]; дрозд -> [дрос], свещ -> [свеш].