старогръцки език
С. Е. спада към групата на индоевропейските езици и представлява най-старият етап от развитието на гръцкия език. Най-ранните писмени паметници, глинени плочки, изписани с т.нар. Линеар Б, се датират към крито-микенската епоха (1500-1150 г. пр.Хр.), а разновидността на езика върху тях, се определя като микенски гръцки. Още в тази ранна епоха С. Е. съществува във формата на отделни диалекти, като вероятно за по-широки
контакти се използува и общ език на основата на прайонийски, праеолийски и ахейски диалекти. Между XII и IX в. пр.Хр. дорийското нашествие променя картината на С. Е. , като старият общ език изглежда престава да се употребява, а се оформят четирите основни диалекта – дорийски, йонийско-атически, еолийски и аркадо-кипърски. Първите три диалекта стават основа за класическата старогръцка литература, чийто разцвет е в периода между IX и IV в. пр.Хр. През елинистическата епоха като общ за гръкоезичния свят се налага вариант на атическия диалект, смесен предимно с йонийски и по-малко с дорийски елементи. Този общ език се нарича койне и се превръща в основа, върху която се развиват по-късните етапи на гръцкия език.