старогръцки диалект
Следи от диалектно диференциране на старогръцкия език се откриват още в неговата микенска фаза (1500-1150 г. пр.Хр.). Основните гръцки диалекти започват да се оформят след XII в. пр.Хр., като към IX в. пр.Хр. вече може да се разграничат пет големи групи:
1) Йонийско-атически диалект. Йонийският диалект се говори в йонийските колонии в Мала Азия, по бреговете на Черно море и южна Италия, както и в прилежащите острови (източен йонийски); в част от Цикладските острови (централен йонийски), и в Евбея и нейните колонии (западен йонийски). Твърде близък до него е атическият диалект, който се употребява в Атика. Все пак между двата са налице ясни разлики, които пречат да се мисли за пряка генеалогична връзка между тях. В литературата йонийският диалект се свързва с жанровете на епоса (смесен с други диалекти), елегическата и ямбическата поезия, ранните философски съчинения и ранната историография. В класическата епоха атическият диалект замества йонийския като език на философията и историографията и се утвърждава като език на прозата, както и на части от трагедията и комедията.
2) Аркадо-кипърски диалект, разпространен в Аркадия и Кипър. Това е най-консервативният диалект, твърде близък до микенския. Кипърският вариант използва характерно сричково писмо. Текстовете на този диалект са твърде оскъдни, поради което той е доста слабо познат.
3) Еолийски диалект, разпространен в Лесбос и северните егейски острови (азиатски еолийски), в Тесалия и в Беотия. В литературата еолийският е диалектът на монодичната лирическа поезия и има важна роля в оформянето на езика на епоса.
4) Дорийски диалект, говорен в южната част на Пелопонес, Крит, Родос, част от Цикладските и Спорадските острови, както и в дорийските колонии в Мала Азия, Южна Италия и крайбрежието на Черно море. Дорийският е твърде консервативен и в него се откриват фонетични особености, близки до микенския гръцки. В литературата той се използва в хоровата лирика, както и в трагедията и комедията.
5) Северозападни гръцки диалекти, които са разпространени в Елида, Фокида, Ахея, Етолия и Епир. Характеризират се с особени фонетично-морфологични характеристики и с близост до дорийския и до еолийския диалекти.