атически диалект
А. Д. е старогръцки диалект, който се говори се в Атика, на остров Саламин, както и в атинските колониите по бреговете на Егейско море и на южна Италия. Най-близък е до йонийския диалект, с който има множество общи черти. Откриват се обаче и архаизиращи елементи, както и сходства с аркадо-кипърските диалекти, които навеждат на мисълта за връзка с микенския език и пречат да се постулира пряка генеалогична връзка между атическия и йонийския диалекти.
Основните особености на А. Д. се откриват в сферата на фонетиката. За разлика от йонийския и еолийския диалект, А. Д. запазва аспирирацията при гласните и съгласните в начална позиция. Съчетанието между веларна съгласна и j се развива в -ττ-, а не в -σσ-, както в останалите диалекти. Изчезването на ϝ след ликвида и назал не провокира компенсаторно удължаване на предходната гласна. След ρ, ε, ι дългата α не преминава в η, както е обичайно за йонийските диалекти. Силно застъпена е контракцията на вокалите, която засяга спрежението и именното и местоименното склонение.
В класическата епоха засилващото се политическо и културно влияние на Атина дава на А. Д. все по-голямо значение в литературата, който замества йонийския като език на философията и историографията. По-късно Александър Велики избира да наложи А. Д. като обш език на империята си, което води до създаването на новия общ диалект койне, базиран предимно върху А. Д.