гръцки езиков въпрос, гръцка диглосия
Под гръцки езиков въпрос се има предвид диглосията в новогръцки, т.е. употребата на говоримия език (димотики) или на книжовния език (катаревуса) и борбата за налагане на единия от двата езикови варианта като официален държавен език. Гръцката диглосия има своите корени още в късната античност, когато се появява стремежът за налагане на един „престижен” езиков вариант, старогръцкият атически диалект от литературните произведения на класическата епоха, за сметка на естествено развилия се говорим гръцки език. Тази тенденция продължава и през Средновековието. С появата на Просвещението и стремежа за освобождаване от османското владичество езиковият въпрос добива идеологически измерения. След освобождението на Гърция от османско владичество катаревуса става официален езиков вариант на Кралство Гърция, използван в администрацията, съдилищата, образованието и пр. Езиковият въпрос в свободна Гърция има няколко фази. В периода 1830-1885 г. катаревуса се закрепва като държавен език и идеологическо средство за утвърждаване на националната идентичност и поддържане на гръцкия патриотизъм, като се правят и опити за използването му като литературен език. След 1880 г. и конкретно във връзка с произведението на Я. Психарис „Моето пътуване” (1888 г.) възниква широк дебат за мястото на димотики в гръцкото общество. Борбата между привържениците на единия или друг езиков вариант се изостря и дори довежда до сблъсъци и кръвопролития в началото на XX век. Опитите за налагането на димотики в образованието започват по времето на революционното правителство на Ел. Венизелос и продължават до началото на 30-те години на XX век. След Втората световна война привържениците на димотики се намират в неблагоприятна позиция, тъй като използването на димотики е основно искане на Гръцката комунистическа партия и съответно привържениците на димотики биват белязани със стигмата на комунисти. Последната езикова реформа преди диктатурата е от 1964 г., когато димотики е обявен за официален вариант в образователната система, заедно с катаревуса. След падането на „хунтата на полковниците” (1974 г.) се предприемат законодателни промени за установяване на димотики като официален езиков стандарт. През 1976 г. със Закон № 309/1976 г. „За организацията и управлението на общото образование” димотики се установява като единствен езиков вариант на гръцката държава и образованието. През 1982 г. със законова разпоредба е премахната политоничната система и е въведена монотоничната.