езиков знак
фр. signe linguistique
Е. З. е основна единица на езика. Понятието е особено важно в лингвистиката, но се използва с различни значения от различните школи.
Най-разпространен е двуделният модел за интерпретиране на Е. З., при който Е. З. е нещо, което се използва на мястото на нещо друго и носи информация за него. Така езиковият знак има две страни – материален знак (означаващо), който се реализира на звуково или графично ниво, и концептуалният знак (означаемо). .
Триделният модел на схващане на Е. З. се развива в две посоки. Според Огдън и Ричардс е налице връзка между предмета, знака и понятието. Така има пряка връзка между знака и понятието и понятието и знака. Според Сосюр трябва да се прави разграничение от една страна между означаващото и означаемото, като именно отношението между тях е Е. З., а от друга между предмета и знака. Той смята, че връзката между знака и означаемото е косвена и арбитрарна. На базата на този модел Бенвенист предлага отношението между означаващото и означаемото да се нарече семиотично (обект на науката семиотика), а отношението между предмета и знака да се нарича семантично (обект на науката семантика).