датив, дателен падеж
(от лат. cāsus datīvus, от лат. do ‘давам’, прич. datus, превод на гр. δοτικὴ πτῶσις ‘падеж, свързан с даването’) Един от косвените падежи, чиято най-типична функция е да изразява непрякото допълнение. Най-характерните значения на дателния падеж са реципиент (получател), адресат, бенефактив („получател на полза“). рус. Дал ребенку конфету. ‘Даде бонбон на детето.’, Дедушка рассказал детям сказку ‘Дядото разказа приказка на децата.’; стб. Рече господь ученикомъ своимъ. ‘Рече господ на своите ученици.’; лат. Fluvius dat campo fecunditatem. ‘Реката носи плодородие на полето.’; нем. Erik erzählt seinen Brüdern Witze. ‘Ерик разказва вицове на братята си.’.