вокатив, звателен падеж
англ. vocative; фр. vocatif, cas vocatif
(от лат. vocō ‘викам, призовавам’) Падежна форма, която маркира обекта, към който е насочено изказването. Употребяват се с цел да се привлече вниманието на адресата. Някои езиковеди смятат, че вокативът не е същински падеж, тъй като формите му не са свързани синтактично с другите думи в изречението.
Примери:
бълг. Марийо, рум. Mario (срв. Maria в именителен падеж), гр. άνθρωπε ‘човече’.