флективна парадигма
англ. inflectional paradigm
Ф. П. е пълният набор от морфологически вариации на дадена дума. Броят и видът на флективните категории варира в различните езици, например в английски прилагателните имена са неизменяеми, докато в латински те се изменят по род, число и падеж.
Според това за каква част на речта става дума, Ф. П. се разделя на две големи категории – склонение и спрежение
Склонението представлява съвкупност от всички флективни форми на имената (съществителни, прилагателни и числителни имена и местоимения), чрез които се изразяват техните морфосинтактични функции. В индоевропейските езици склонението засяга промяната на имената в категориите падеж, число и род. Обичайно тези вариации се изразяват с една обща полифункционална морфема, която се поставя след основата на името, т.е. парадигмата на склонението се състои от една обичайно непроменяема основа и окончание, което варира според рода, числото и функцията на името в изречението. Вероятно в протоиндоевропейския език съществува само една склонитбена парадигма, която впоследствие се диференцира поради фонетични промени, предизвикани от контакта между основата и окончанието или от други причини.
Спрежението представлява съвкупност от всички флективни форми на глаголите, като най-честите категории, които засяга, са лице, число, наклонение, време, залог и вид. Обикновено в глаголната парадигма една обща полифункционална морфема изразява повече от една категория, например лице, число и залог. В индоевропейските езици обичайно глаголните форми се състоят от глаголна основа, следвана от суфикс, изразяващ времето и наклонението, и лично окончание, изразяващо лицето, числото и залога.