свършен вид
Виж и συνοπτική άποψη, συνοπτική όψη, συνοπτικός τρόπος ενέργειας, τέλειο ποιόν ενεργείας
англ. non-progressive aspect
Свършеният вид (СВ) е морфологично средство за изразяване на външна гледна точка спрямо едно състояние, процес или събитие – гледната точка на говорещия е разположена извън ситуацията, като по този начин тя е изцяло видима и може да бъде фокусирана в цялост или да се акцентира върху някоя от граничните ѝ точки – начална или крайна. В новогръцки свършеният вид се употребяват при изразяването на моментни (резултативни, ингресивни и егресивни), т.е. фокусира, прави видима дадена точка (начална, крайна) на един процес или на едно състояние, или изразява дадено събитие в неговата цялост, както и при изразяването на затворени процесни ситуации, където добавят произволна крайна точка на даден процес. В новогръцки свършените форми имат и една специфична употреба – изразяването на затворени процесни ситуации. При изразяването на тези ситуации СВ поставя (визуализира) една произволна крайна точка на процеса, представяйки го като цялостен. Произволната крайна точка може да бъде действителна, т. е. процесът да приключва в границата, установена чрез свършената форма, но може и да не е действителна, т. е. процесът да продължава отвъд нея. Тази информация не се съдържа в самата перфективна гледна точка.