номинатив, именителен падеж
англ. nominative; фр. nominatif, cas nominatif
(от лат. nōminō ‘назовавам, наричам по име’)
Падежна форма, която в езиците с номинативно-акузативен строй се изразява субекта на глагола (вършителя на действието) или предикативното име (предикатива). Именителният падеж бележи подлога в изречението.
гр. Ο Αριστοτέλης πίστευε ότι τα βαρύτερα σώματα φθάνουν γρηγορότερα στη γη από τα ελαφρύτερα. ‘Аристотел е смятал, че по-тежките тела достигат до земята по-бързо, отколкото по-леките. ’;
Ο Αριστοτέλης ήταν αρχαίος Έλληνας φιλόσοφος. ‘Аристотел е бил старогръцки философ.’;
лат. Homo epistulam legit. ‘Човекът чете писмото.’, Homo magnus est. ‘Човекът е голям.’.