индикатив, изявително наклонение
англ. indicative
В новогръцки изявителното наклонение е единственото морфологично изразявано наклонение без дефективност в парадигмата. Изразява реалност, убеденост от страна на говорещия за осъществяване на съждението. Степента на истинност на съждението естествено подлежи на верификация и не зависи от отношението на говорещия. Проблем с истинността в рамките на самото изявително наклонение представлява бъдещото време, което семантично принадлежи както към темпоралността, така и към модалността, тъй като изразява очакване за сбъдването на неосъществени в момента на говорене действия, събития или състояния.