политонична система
П. С. е система, използвана при изписването на старогръцки и византийски език и катаревуса. Представлява сбор от правила за използването на диакритичните знаци за острото, тежкото и извитото ударение, както и да силното и слабото придихание.
В старогръцкия език ударението е музикално, а различните видове ударения (остро, тежко и извито) означават промяна във височината на тона. Силното и слабото придихание отбелязват съответно наличието или липсата на звук [h] пред гласна, дифтонг или ρ в началото на думата. Тъй като в съвременния гръцки език ударението е динамично, използването на диакритичните знаци за различните видове ударения няма фонетична стойност, а е свързано само с подчертаването на старогръцката етимология.
В изписването на новогръцкия език политоничната система е заменена от монотоничната през 1982 г. При нея се използват само знакът за остро ударение за отбелязване на мястото на ударението и знакът за диереза за означаване на хиатус.