падеж
англ. case; фр. cas
Именна словоизменителна категория в езиците от флективен или аглутиниращ тип, която показва синтактичната функция на думата в изречението. Чрез падежа се изразяват различните отношения на името или местоимението към друга дума/думи в изречението, Падежите се изразяват най-често чрез флексии или суфикси. Някои лингвисти различават синтактични падежи (именителен, родителен, винителен, дателен) от семантични (инструментал, локатив, аблатив).
По традиция се приема, че категорията П. присъства в езиците, в които граматическите функции на имената се изразяват чрез специални афикси, т.е. при дефинирането на П. водещ е по-скоро морфологичният аспект.
Броят и функцията на П. варират в различните езици, като се смята, че индоевропейските П. са осем (номинатив, генитив, датив, акузатив, аблатив, локатив, инструментал и вокатив). Съвкупността от формите за различните П. на едно съществително формира флективната парадигма на имената, наречена склонение. В индоевропейските езици обичайно един и същи суфикс изразява наред с П. също и числото, а понякога и рода на името. В езиците, в които липсват падежни суфикси, тяхната функция се изпълнява от кратки неизменяеми частици, които често се поставят преди името (предлози) или след него (следлози).