синизеза
(от стгр. συνίζησις ‘поставяне заедно’) Нерегулярно сливане в дифтонг на две хетеросилабични гласни и произнасянето им като една сричка. Тази фонетична промяна в старогръцки и латински се извършва по метрически причини, без да се отразява графически.
фр. произнасяне на lion ‘лъв’ като една сричка /ljõ/, louer ‘хваля’ /lwe/;
гр. καρδιά /kar. ði.ˈa/ -> /kaɾ.ˈðja/ ‘сърце’; ήλιος /ˈi.li.os/ -> /ˈi.ljos / ‘слънце’;
бълг. пионка /pi. ˈon.kа/ -> /ˈpjon.kа/.