модалност
англ. modality; фр. modalité
Семантична категория, изразявана посредством глаголните наклонения и често и с помощта на модални маркери извън глаголната форма, която показва отношението на говорещия спрямо истинността на съждението или спрямо необходимостта да се случи това, за което се говори. Модалността е езикова универсалия, която обаче в различните езици има различни способи за изразяване. В научната литература се споменават различни видове модалност, но най-често се обособяват два вида: епистемична модалност, показваща степента на сигурност, знание на говорещия относно истинността на съждението, и деонтична модалност, показваща вариации в необходимостта, желанието, съгласието и т.н. на говорещия по отношение на съждението.