условно наклонение, кондиционал
Термин от традиционното новогръцко езикознание, с който се означава синтактично наклонение (т.е. наклонение, изразявано чрез модален маркер и глаголна форма), което изразява възможност за осъществяване на съждението.
υποθετική έγκλιση (η)
—
by