фонетика
англ. phonetics; фр. phonétique
Ф. е дял от лингвистиката, който изучава физическите и физиологичните аспекти на произвеждането на звукове в естествените езици. Тя се занимава с акустичните качества на звука и с начина, по който говорният апарат образува даден звук. Към предмета на изучаване на Ф. спадат също звуковите промени и възможностите за съчетаване на звукове, както и суперсегментните явления като ударението, интонацията.
Различават се три основни дяла на Ф.
Артикулаторната Ф. разглежда въпросите на физиологичните процеси на образуването на звукове. Към този дял спадат както „статичната” класификация на звуковете въз основа на техните артикулаторни характеристики, така и „динамичното” изучаване на движенията на говорните органи при учленяването на звуковете. Понякога изучаването на неврологичните и мускулните механизми на речта се разглежда не като част от артикулаторната Ф., а като самостоятелен дял, наречен физиологична Ф. Основните методи на артикулаторната (или физиологичната) Ф. са рентгенографските и палатографските изследвания, които позволяват да се заснеме работата на говорния апарат.
Акустичната Ф. изучава звука като физически процес, т.е. като въздушни трептения с различна честота и сила. Всеки звук притежава набор от характерни акустични, времеви, амплитудни и честотни характеристики, които го разграничават от останалите и го правят различим за човешкото ухо.
Перцептивната Ф. се занимава с проблемите на неврологично-психологичните процеси, които позволяват възприемането и декодирането на звуковия сигнал.
Необходимо е да се прави разлика между Ф. и фонология. Докато при Ф. звуковете се разглеждат в техния акустично-артикулаторен аспект (т.е. предмет на интерес са фоните), при фонологията се изучават звуковете като част от система (т.е. обект на изследване са фонемите).