фонология
англ. phonology; фр. phonologie
Ф. изучава фонемите в даден език, т.е. най-малките звукови единици на речта, които имат смислоразличителна функция. В този смисъл Ф. се занимава със системата от абстрактни звукове в рамките на даден език.
Една от основните задачи на Ф. е да дефинира фонематичния инвентар на отделните езици, като чрез изследване на замяната на звукове в минимални двойки определи кои звукове могат да се приемат за самостоятелни фонеми и кои за варианти. Освен със систематизирането на фонемите, Ф. се занимава и с фонетичните характеристики, които разграничават отделните фонеми; с идентифицирането на различните алофони на дадена фонема, както и със суперсегментните явления като ударението, интонацията.