фонема
англ. phoneme; фр. phonème
Терминът Ф. означава най-малката звукова единица, която може да се разграничи в потока на речта и която може да има смислоразличителна функция. Така обичаен метод за определяне на Ф. в даден език е изолирането на минимални двойки, т.е. противопоставянето на две думи с различни значения, в които е налице само един различен фонетичен елемент.
Ф. се дефинира въз основа на различните фонологично значими характеристики, които носи даден звук (например /p/ е преградна, беззвучна, билабиална съгласна). Става дума за теоретична конструкция, като всяка Ф представлява абстрактен обобщен сбор от всички позиционни варианти и лични произносителни особености на даден звук.
Прието е Ф. да се означават с наклонени скоби /а/.