Новогръцката лингвистична терминология се характеризира с нехомогенност и все още се намира в стадий на унифициране. Причините за това се коренят както в произхода на термините, така и в определени особености на новогръцкия език.
Според Ксидопулос и Павлаку (Ξυδόπουλος 2007, 1064) лингвистичният метаезик в новогръцкия, с изключение на преките заемки, разбира се, е съставен от следните категории думи:
а) думи от общия речник: ανάλυση ‘анализ’, περιγραφή ‘описание’, σύστημα ‘система;
б) думи със сравнително висока степен на терминологизация, които може да са част от общия речник: απαλοιφή ‘изтриване’, επανάλυση ‘реанализ’, ουδετεροποίηση ‘неутрализация’, άρθρωση ‘учленяване’;
в) думи с висока степен на терминологизация, които не се срещат в общия речник: λέξημα ‘лексема’, εκφώνημα ‘изказване’, υπονόημα ‘импликатура’, σύμφραση ‘колокация’.
По отношение на начините на възникването им отличаваме два основни процеса на образуване на термини – вътрешен (наследена или новообразувана на локална основа терминология) и външен (заемане):
1. Терминология, образувана на вътрешна основа
Една част от новогръцките лингвистични термини са наследство от античните и по-късни граматици. Става въпрос за термини, свързани с традиционната морфология и традиционния синтаксис – частите на речта, названията на падежите, названията на основните граматически категории и пр.:
φωνήεν (βραχύ, μακρό) ‘гласна (дълга, кратка)’,
όνομα ‘име’,
ρήμα ‘глагол’,
πτώση ‘падеж’,
συζυγία ‘спрежение’,
αντωνυμία (αναφορική, δεικτική) ‘местоимение (относително, показателно’,
διάθεση ‘диатеза’,
δίφθογγος ‘дифтонг’.
Образуването на нови термини от сферата на традиционната граматика, нужни за описването на новогръцкия език от фонетична, морфологична и синтактична гледна точка, продължава и в новогръцката епоха:
ισοσύλλαβα ‘равносрични съществителни’,
ανισοσύλλαβα ‘неравносрични съществителни’,
ιδιόκλιτα ονόματα ‘имена със специфично склонение’,
ουδέτερη διάθεση ‘неутрална диатеза’, τρόπος (εξακολουθητικός, συνοπτικός, συντελεσμένος) ‘вид на глагола (несвършен, свършен, перфектен’) и т.н.
2. Терминология, образувана чрез заемане
Основната част от съвременната терминология представлява външни заемки от различни западни езици. В новогръцки директното заемане на терминология не е прието по различни езикови, исторически и др. причини, затова директните заемки в новогръцката лингвистична терминология са изключително малко на брой:
νόρμα ‘норма’,
κρεολή (γλώσσα) ‘креолски език’,
βερμπαλισμός’ вербализъм’,
κονστρουκτιβισμός ‘конструктивизъм’,
στρουκτουραλισμός ‘структурализъм’ κόρπους ‘корпус’,
αφεκτιβική γλώσσα ‘афективен език’, ρετρωνυμία ‘ретронимия’ и др.
Външните заемки обикновено са производни или сложни думи* и биват три вида:
а) Интернационализми:
образуват се в западни езици, най-често английски, но също френски и немски, и се възприемат в новогръцки чрез минимална адаптация с цел добавяне на флективен суфикс и интеграция в новогръцката флективна система. В голямата си част тези думи са образувани от гръцки морфологичен и лексикален материал чрез процедура, известна като рекомпозиция (вж. Αναστασιάδη-Συμεωνίδη 1994: 38-39): σημικός ‘семен’,
μερώνυμο ‘мероним’,
μορφή ‘морф’,
υπώνυμο ‘хипоним’.
Част от лексикалните елементи за образуването на тези думи са зависими основи (известни и като конфикси), затова процедурата по образуване им се нарича конфиксация**:
ιδιόλεκτος ‘идиолект’,
αξιολογία ‘аксиология’,
φώνημα ‘фонема’,
μόνημα ‘монема’,
ενδοκεντρικός ‘ендоцентричен’, απλολογία ‘хаплология’,
πολυμορφισμός ‘полиморфизъм’ и мн. др.
При тази категория думи често е трудно да се установи езикът източник на външната заемка, тъй като след образуването и възприемането им тези термини започват често да се употребяват в голям брой научни текстове на различни езици.
б) Преводни заемки (калки)
Заедно със семантичните заемки представляват вид външно индиректно заемане. При калкиране се заема както формата на термина, така и съдържанието на чуждия термин. В повечето случаи става въпрос за превод на чуждите термини с налични лексикални единици, но понякога се образува нова дума. В този случай с гръцки морфологичен и лексикален материал и съгласно правилата за словообразуване в новогръцки се изработва нова дума с основа – превод на новогръцки на основата на чуждата дума – и задължителната флексия, интегрираща новата дума в новогръцката именна флективна система. Примери за калки:
σημαινόμενο (signified) ‘означаемо’,
ταξινομητής (classifier) ‘класификатор’,
υπονόημα (implicature),
γλωσσική ικανότητα (linguistic competence)
‘лингвистична компетентност’,
ορθολογισμός (rationalism) ‘рационализъм’,
σύμφραση (collocation) ‘колокация’,
προσφυματοποίηση (affixation) ‘афиксация’,
ποσοδείκτης (quantifier) ‘квантификатор’,
συμπεριφορισμός (behaviourism) ‘бихейвиоризъм’.
В някои случаи, както отбелязва и Ксидопулос (Ξυδόπουλος 2003, 743), е трудно чуждият термин да се предаде на гръцки език с една дума и затова вместо калка на новогръцки терминът се предава с фраза: προσθήκη συνενδείκτη (co-indexing) ‘коиндексиране’, λογική πρόταση (proposition) ‘пропозиция’, καθολική αρχή (universal) ‘универсалия’, παραπεμπτική αναφορά (anaphora) ‘анафора’.
в) Семантичните заемки са друга категория външни заемки, с които се предават чужди лингвистични термини. При този тип заемки в семантичното поле на съществуваща гръцка дума се добавя ново значение, което не е продукт на вътрешноезиково развитие:
κεφαλή (head) ‘опора’,
τεμάχιο (segment) ‘сегмент’,
όψη, άποψη (aspect) ‘глаголен вид’,
κλειστός – κλειστό σύμφωνο (occlusive) ‘оклузив’,
στιγμιαίος (punctual) ‘моментен’,
συνάφεια (relevance) ‘релевантност’,
παρεμβολή (interference) ‘интерференция’.
Огромната част от лингвистичните термини, представляващи преводни заемки, навлизат в новогръцки от английски, като броят на заемките от френски и немски е доста ограничен. Причината за това е очевидна: огромната част от съвременната лингвистика се твори на английски език и съответните нови понятия и термините, които ги предават, се заемат от англоезичната лингвистична литература. Най-голямата степен на неунифицираност при новогръцките лингвистични термини се забелязва именно при преводните заемки. Това се дължи на факта, че гръцките лингвисти понякога предлагат различни гръцки термини за предаване на даден чужд. По-долу предлагаме обобщение на по-важните лингвистични термини, за които в новогръцки има повече от един вариант. Данните са почерпани от анализ на събраните и преведени за целите на проекта термини:
аблаут, апофония ετεροίωση, μετάπτωση, σταδιακή τροπή φωνήεντος
адаптивност προσαρμοστικότητα, υιοθεσιμότητα
адресант, говорещ ομιλητής, εκφωνητής
адюнкт προσάρτημα, προσδιορισμός, ελεύθερη προσθήκη
александрийско койне κοινή ελληνιστικών χρόνων, κοινή αλεξανδρινή διάλεκτος
анафора αναπομπή, αναπεμπτική αναφορά, επαναφορά
аромънски език αρωμουνική γλώσσα, κουτσοβλάχικη
афикс πρόσθεμα, πρόσφυμα
блендинг, смесване σύμφυρση, αμαλγάμωση
бъдеще предварително време συντελεσμένος μέλλοντας, τετελεσμένος μέλλοντας
вариант παραλλαγή, ποικιλία, ποικίλο στοιχείο
вид на глагола, аспект άποψη, όψη, γραμματικό ποιόν ενεργείας, τρόπος ενέργειας
генеративна граматика γενετική γραμματική, γεννητική γραμματική
генеративна теория γενετική θεωρία, γεννητική θεωρία
главно изречение ανεξάρτητη πρόταση, κύρια πρόταση
глаголна основа ρηματική βάση, ρηματικό θέμα
гласна от среден ред κεντρικό φωνήεν, κεντρικοποιημένο φωνήεν
денотативна заемка αναγκαίο δάνειο, δηλωτικό δάνειο, τεχνικό δάνειο
денотативна неология δηλωτική, κατονομαστική νεολογία
диглосия γλωσσική διμορφία, διγλωσσία, γλωσσική διφυία
директна заемка άμεσο δάνειο, ολικό δάνειο
дискурс λόγος, συνεχής λόγος, ομιλία
дублетност διπλοτυπία, διτυπία
езиков вариант γλωσσική παραλλαγή, γλωσσική ποικιλία
езикова дейност γλωσσική επιτέλεση, γλωσσική εφαρμογή, γλωσσική πλήρωση
експериент, експериенцер βιώνων, θεματικός ρόλος δοκιμαζόμενου, θεματικός ρόλος φορέα εμπειρίας
епентетичен επενθετικός, ή, ό, επένθετος, η, ο
импликатура υπονόημα, βλ. υπονοούμενη υποδηλούμενη σημασία, υποδηλούμενη σημασία
инференция συναγωγή, συμπερασμός
инфиксация ενθηματοποίηση, ένθηση
калка, преводна заемка μεταφραστικό δάνειο, έκτυπο, εκτύπωμα
каузативен глагол μεταβιβαστικό ρήμα, αιτιακό ρήμα
квантификатор ποσοδείκτης, ποσοτικός δείκτης
когнитивен γνωσιακός, ή, ό, γνωστικός, ή, ό
колокация σύμφραση, σύναψη
компонентен анализ ανάλυση σε σημασιακά χαρακτηριστικά, συστατική ανάλυση
комутация αντιμεταβολή, εναλλαγή
конотативен υποδηλωτικός, ή, ό, συνδηλωτικός, ή, ό
конотативна заемка δάνειο πολυτελείας, μη τεχνικό δάνειο, συνυποδηλωτικό δάνειο
конотация συνυποδήλωση, υποδήλωση, συνδήλωση
контекст γλωσσικό περιβάλλον, περιβάλλον,
περίγυρος, περικείμενο, συμφραζόμενα
контрахиран, стегнат συναιρεμένος, η, ο, συνηρημένος, η, ο
косвена заемка δάνειο αλλαγής, έμμεσο δάνειο, μερικό δάνειο
кросреференция διαναφορά, διαπαραπομπή
лексикална заемка λεξιδάνειο, λεξικό δάνειο
лексикална колокация λεξική σύναψη, λέξιλογική σύναψη, σύμφραση
локутивен акт λεκτική πράξη, εκφωνητική πράξη
максима αξίωμα, συνομιλιακή αρχή
маркер δείκτης, χαρακτηριστής
минало време παρελθοντικός χρόνος, παρωχημένος χρόνος
наречие за време χρονικό επίρρημα, επίρρημα χρόνου
неграматичност μη γραμματικότητα, αντιγραμματικότητα
недомашен композитμη γηγενές σύνθετο. εγγενές σύνθετο
немаркиран αποχαρακτηρισμένος, η, ό, ασημάδευτος, η, ο, μη μαρκαρισμένος, η, ο, μη χαρακτηρισμένος, η, ο
маркиран χαρακτηρισμένος, η, ο, σημαδευμένος, η, ο, μαρκαρισμένος, η, ο,
неологизъм νεολογισμός, νεόπλαστη λόγια λέξη
несвършен вид μη συνοπτική άποψη, μη συνοπτική όψη, εξακολουθητικός τρόπος ενέργειας, ατελές ποιόν ενεργεία
неутрален словоред βασική σειρά των όρων, ουδέτερη σειρά των όρων
неутрализация, неутрализиране ουδετεροποίηση, ουδετέρωση
номинация ονομασία, σημείωση
основа βάση, θέμα
основна лема κύριο λήμμα, κυρίως λήμμα, λέξη-κεφαλή
перлокутивен актαπολεκτική πράξη, διαλεκτική πράξη
подписана йота υπογεγραμμένη, υπογεγραμμένο γιώτα
подчинено изречение δευτερεύουσα πρόταση, εξαρτημένη πρόταση
подчинителен съюз σύνδεσμος υπόταξης, σύνδεσμος εξάρτησης, υποτακτικός σύνδεσμος
пожелателно наклонение ευκτική έγκλιση, ευχετική έγκλιση
прекратяване на максима αναστολή αξιώματος, κατάργηση αξιώματος
престиж γόητρο, κύρος
префикс πρόθημα, αχώριστο μόριο
приписване (assignment) ένδειξη, εκχώρηση
пропозиционален синоним λογικοπροτασιακό συνώνυμο, χαλαρό συνώνυμο
разширяване на значението διεύρυνση της σημασίας, επέκταση της σημασίας
речев акт γλωσσική πράξη, πράξη της ομιλίας
свършен вид συνοπτική άποψη, συνοπτικός τρόπος ενέργειας, συνοπτική όψη, τέλειο ποιόν ενεργείας
ситуация κατάσταση, περίσταση, εξωγλωσσική κατάσταση
сленг περιθωριακό λεξιλόγιο, περιθωριακή γλώσσα
словоред σειρά των λέξεων, τάξη των λέξεων
субстантивация, субстантивиране ονοματοποίηση (η), ουσιαστικοποίηση
суплетивност υποκατάσταση, αναπλήρωση
сценарий σενάριο, σκηνική πλαισίωση
съставно название λεξική φράση, πολυλεκτικό σύνθετο, χαλαρό πολυλεκτικό σύνθετο
тема θέμα, βάση, θεματική βάση
тематична роля на реципиента, реципиент θεματικός ρόλος δέκτη, θεματικός ρόλος αποδέκτη
топоним τοπωνυμία, τοπωνύμιο
фокус, рема εστία της πρότασης, ρηματικό κέντρο
чужда дума ταξιδεύτρα λέξη, ξένη λέξη, ξενισμός
Проблемът с нееднородността и неунифицираността на новогръцката лингвистична терминология е добре известен и в гръцките научни среди***. Някои от печатните речници на лингвистичните термини, издадени в последните двадесетина години, напр. тeзи на Сотирис Димитриу (Δημητρίου 1994) и на Георгиос Сакелариадис (Σακελλαριάδης 2004) за съжаление не допринасят в посока на унифицирането, тъй като не са съставени от специалисти лингвисти и/или не прилагат единни принципи за изработването на гръцките термини. През последното десетилетие се забелязват координирани усилия за преодоляването на този недостатък. Тласък в стандартизирането на терминологията представлява гръцкият превод на Dictionary of Linguistics and Phonetics на Д. Кристал (Crystal 2003). Преводачът на речника Г. Ксидопулос за пръв път в новогръцката лингвистика и лексикография залага и прилага в практиката ясни правила за предаване на термините, опирайки се на четирите принципа за изработване на терминология, предложени от Г. Бабиниотис (Μπαμπινιώτης 1993):
1. Приемливост на термина (αποδεκτότητα), т.е. езикова правилност на термина.
2. Информативност на термина (πληροφορικότητα), т.е. изразителност, прозрачност и яснота на термина.
3. Припомняемост на термина (ανακλησιμότητα), т.е. краткост, синтетичност и деривационна релевантност.
4. Преводимост (μεταφρασιμότητα), т.е. съответствие на термина от език на език.
–
В прегледа на особеностите на новогръцката лингвистична терминология се опираме в голяма степен на три статии на Ксидопулос (Ξυδόπουλος 2002, 2003, 2007, последната в съавторство с М. Павлаку), където се прави обстоен и прецизен обзор на проблема.
* Пример за непроизводна дума представлява δείξη ‘деиксис’, от англ. deixis. Анастасиади-Симеониди (Αναστασιάδη-Συμεωνίδη 1994: 35) нарича тези думи ‘неедноморфемни’, но този термин не е много сполучлив, тъй като не прави разлика между производните думи, в които се комбинират основа и словообразувателна морфема, и сложните думи, в които са комбинирани две или повече основи.
** Вж. Αναστασιάδη-Συμεωνίδη 1994: 38-39
*** Библиография по въпроса е налична в споменатите три статии на Г. Ксидопулос.