lexicon
-
συνίζηση (η)
—
by
синизеза (от стгр. συνίζησις ‘поставяне заедно’) Нерегулярно сливане в дифтонг на две хетеросилабични гласни и произнасянето им като една сричка. Тази фонетична промяна в старогръцки и латински се извършва по метрически причини, без да се отразява графически. фр. произнасяне на lion ‘лъв’ като една сричка /ljõ/, louer ‘хваля’ /lwe/; гр. καρδιά /kar. ði.ˈa/ -> /kaɾ.ˈðja/…