lexicon

  • κληρονόμηση των χαρακτηριστικών

    (η) наследяване на характеристики

  • κλητική πτώση (η)

    вокатив, звателен падеж англ. vocative; фр. vocatif, cas vocatif (от лат. vocō ‘викам, призовавам’) Падежна форма, която маркира обекта, към който е насочено изказването. Употребяват се с цел да се привлече вниманието на адресата. Някои езиковеди смятат, че вокативът не е същински падеж, тъй като формите му не са свързани синтактично с другите думи в…

  • κλίμακα ηχηρότητας

    (η) скала на звучността

  • κλίση

    (η) флексия

  • κλίση (η)

    флексия англ. inflection Ф. е всяка морфологична вариация на една дума, която не променя значението й, а носи само граматическа информация. Различават се вътрешна Ф., при която е налице изменение в корена на думата, и афиксация, при която към корена се добавя специална морфема. Пълният набор от форми на една дума се нарича флективна парадигма.