lexicon

(ο) подчинителен съюз, въвеждащ условни подчинени изречения

(η) условно-потенциален израз

субституция, суплетивност англ. substitution, suppletion; фр. substitution С. (наричан още лексикална полиморфия) е термин в морфологията, който се прилага в случаите, в които в рамките на парадигмата на една дума се появяват форми, между чиито корени не може да се установи връзка. Обикновено става дума за допълване на дефективна парадигма с корен с близко лексикално…

(η) субкатегоризация

родителен падеж на субекта, генитив на субекта Приименна употреба на родителен падеж за обозначаване на субекта (вършителя) на действието: рус. Жужжание комаров ‘жужене на комари’ (комарите жужат), крик ребенка ‘вик на дете’ (детето вика) гр. το σφύριγμα του ανέμου ‘свиренето на вятъра’ (вятърът свири).