lexicon

афереза англ. aphaeresis (от стгр. ἀφαίρεσις ‘отнемане, лишаване’) Фонетична промяна, вид елизия (вж.), изпускане на един или повече звукове в началото на думата: • историческа промяна: ἐπίσκοπος ‘надзорник’ > нар. лат. [e]biscopu > стангл. bisceop > англ. bishop ‘епископ’ • историческа промяна стфр. estrange > англ. strange ‘странен’ • историческа промяна стгр. ημπορώ > гр.…

родителен падеж с аблативно значение Виж и γενική με σημασία αφαιρετικής Родителен падеж със значение на аблатив (отделителен падеж; от лат. ablatus ‘отделен’), чието най-общо значение е отделяне, отдалечаване от нещо. • стгр. ἀπὸ τῆς χώρας ‘от страната’; • стгр. εἴργεσθαι τῆς ἀγορᾶς ‘изключен съм от форума’ • стгр. σῶσαι κακοῦ ‘спасявам се от злото’ •…

аблатив Виж и αποθετική πτώση

(η) афективен език

(το) гласна, учленена с изтеглен назад корен на езика