lexicon

  • ελλειπτικό ρήμα

    (το) дефективен глагол, глагол с форми само за несвършен вид

  • ελληνιστική κοινή (η)

    елинистическо койне С термина Е. К. се означава разновидността на старогръцкия език, която се утвърждава след завоеванията на Александър Велики и служи като обща за целия гръкоезичен свят, обхващащ голяма част от Средиземноморието и Близкия изток. Като символичен край на употребата на Е. К. и преход към византийския гръцки се приема основаването на Константинопол. Така…