lexicon

  • στηλοειδής τόνος (ο)

    ударение с фиксирана позиция (при прилагателните) В новогръцкото езикознание с този термин се изразява устойчивата позиция на ударението при склонението на повечето типове прилагателни в сравнение със старогръцки, където мястото на ударението варира в зависимост от дължината или краткостта на гласните във флективната морфема на конкретната словоформа.